Станислав Иванов: „Знам какво е да носиш синята фланелка”

Станислав Иванов: „Знам какво

Димка Господинова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Станислав,

Станислав Иванов - това ще е наследникът на Гунди, Стоичков, Балъков, Лечков, Костадинов, Бербатов... Такива са надеждите не само на спортната общественост от родния му град Габрово, на „синята общност“, но и на футболна България след впечатляващите изя

- След мача на „Левски“ с „Лацио“ получи ли поздравления от Габрово?

- Да, много! Обадиха ми се по телефона бившите ми треньори, учители, съотборници от четирите футболни клуба в Габрово. Приятелите поздравили родителите ми. Баща ми се радва, че не е имало разделение по футболни пристрастия. Благодаря на всички за подкрепа им!

- 100-годишнината на „Левски“ бe голяма емоция за феновете на отбора. Как се чувствахте вие, футболистите, на терена?

- Когато ми казаха, че ще играя в мача, се зарадвах. Но когато отидох на стадиона – всичко в мен се преобърна, такава силна емоция беше. На стадиона имаше много публика, атмосферата беше уникална! Мачът с „Лацио“ си беше мач-шоу, нямаше състезателен характер, но „Левски“ излиза във всеки мач за победа – какъвто и да той! Аз вярвам в това и се радвам, че вече съм част от тази история.

- В коя школа си тренирал в Габрово, и кой те насочи към „Левски“ в София?

- Тренирал съм в „Янтра“. Преди две години ме приеха в „Левски“. Заслугата е на треньорите ми Георги Гатев и Веско Антонов, и най-вече на баща ми – че ми гласува доверие да живея в София. Живея в общежитие, в стаята съм с още едно момче от Габрово. Тренировките са всеки ден по няколко часа. Обичам да си идвам в Габрово в събота и неделя, но често не мога и майка и татко идват в София.

- Каква е разликата между тренировките в Габрово и в София?

- Голяма е разликата! Там се тренира по-здраво – държи се на всичко – на техниката, на дисциплината. Аз съм свикнал, защото от малък съм възпитаван да ставам футболист. И както казва баща ми, разликата между спорта за за здраве и професианлния спорт е мисленето. Затова баща ми настояваше да мисля като спортист. Още в Габрово тренирах всеки ден - правех го по 2-3 часа с треньора си Георги Гатев. Всъщност, нямам един ден без да съм тренирал. И за мен това не е задължение, аз тренирам с удоволствие, а вече и с все повече отговорност.

- Променят ли се след мача с „Лацио“ шансовете в спортната ти кариера?

- Надявам се, че ще ми дадат повече шанс. Специалистите ще ме наблюдават повече.

Надявам се да ме пускат с мъжкия отбор, макар нищо да не е обсъждано още.

- Беше ли левскар преди да те приемат в школата на „Левски“?

- Не, преди да ме приемат в „Левски“ не бях голям почитател, но сега с времето все повече го обичам. Знам какво е да носиш синята фланелка!

- Важни ли са феновете за успеха в мача?

- Важни са! След като играх пред 35-хилядната публика на „Левски“, знам, че разликата да играеш пред пълни и празни трибуни е огромна!

- Според теб футболът у нас може ли да да бъде успешен само с български футболисти?

- Да, мисля, че могат, ако има силни юношески школи и се даде шанс на младите футболисти.

- Трудни ли бяха интервютата след мача?

- Да, бяха малко притеснителни. Особено първото след мача. Но мисля, че вече свиквам.

- В Габрово много деца тренират, но сякаш не виждат хоризонт пред себе си. Какво би споделил с тях, за да ги мотивираш да не спортуват само за здраве?

- Да тренират здраво и усърдно и шансът ще дойде при тях. Да мислят като бъдещи шампиони!