Ученици от гимназията формират ядрото на Ученическия легион

    Акт с изключително важно политическо и икономическо значение, Съединението и последвалата го Сръбско-българска война предизвикват масово доброволческо движение за защита на постигнатото единство и национална независимост на България. Решени, че могат да понесат тежестите на бойната военна служба, ученици от горните класове на Габровската държавна мъжка гимназия изявяват готовността си да се запишат доброволци. Спомените на Александър п. Симеонов (1925 г.), Иван Хр. Найденов (1930 г.), Серяков (1936 г.), Йеротей Ил. Сирманов – ученици по това време в училището, и на учителя Ст. Ватев (1925 г.) са основният изворов материал не само за конкретните факти, но и за психологическата нагласа, за изживените емоции на младите българи-доброволци.
    Писани години след събитието, те носят белезите на несъвършенството, незрелостта, несигурността на съхранената от авторите им фактология, въпреки че са възпроизведени във време, когато са вече оформени зрели дейци в своите професионални области. Те илюстрират своеобразието в гледните точки, специфичните посоки при възстановяване на събитията и личностите. „През това време целокупна България беше представена в гимназията. Имаше ученици от България, Тракия, Македония, Моравско и Добруджа” – си спомня  Александър п. Симеонов. “Много от легионистите бяха преживели, макар и като деца помнеха още неотдавнашното тежко иго на турското владичество и за туй с жар отидоха да се жертвуват за свободата на своето отечество” – бележи в спомените си Стефан Ватев от Ловеч, който в продължение на три учебни години (1882-1886 г.) учителства в Габровската мъжка гимназия.
    На път от Търново за Пловдив на 8 септември 1885 г. княз Ал. Батенберг преминава през Габрово, като призовава габровци да съдействат за успешното завършване на обединителното дело. Още на следващия ден настоятелството на ученическо дружество “Седянка” свиква по-възрастните ученици за обсъждане инициативата за образуване на ученически доброволчески отряд. Гимназистите от горните класове изявяват готовността си да се запишат доброволци. На събранието, състояло се в “Даскал Цвятковото школо”, Стефан Манафов – младши подофицер, и учениците Петър Тишков и Иван Хр. Найденов говорят за смисъла на доброволчеството и значението на Доброволческата чета. За водач на формирания отряд, в който първоначално се записват 47 ученика от IV до VII клас (18-24-годишни момчета), е избран младият учител Стефан Ватев, а за знаменосец – Васил Радойнов. Евтим Китанчев, брат на учителя Трайко Китанчев, се явява с военна тръба за подаване на сигнали. Четата е разделена на три взвода, разпределени под командата на Стефан Манафов, младши подофицер Драган Божинов и бившия юнкер Младен Касабов. “Гражданите погледнаха на този патриотичен жест на ученическата младеж с голяма симпатия и насърдчение” - споделя  д-р Серяков, тогава ученик в VI клас на гимназията. Общината обявява, че отпуска на всеки доброволец раница, сухарна торба, матара (б. м. - манерка), чифт навуща, цървули и др. принадлежности, които всеки от тях трябва да получи лично на 10 септември. 
    На 10 септември 1885 г.  Габровската доброволческа чета, в първоначален състав от 47 души, тръгва към Пловдив – столицата на Съединението. Заедно с ученици от Лясковец и Търново тя създава ядрото на самостоятелен батальон. Към него са включени още ученици от Казанлък, Сливен, Садово (Пловдивско), Образцов чифлик (Русенско), Ямбол, Видин. Списъкът, приложен в спомените на Ив. Хр. Найденов, включва поименно общо 226 души, участници в Доброволческата чета, която се съставя в Габрово. По данни на Военното министерство техният брой достига 243 души.  Във войната участват 1 431 ученици-доброволци, рапределени в различни бойни части, полкове и дружини, но най-голям е броят им от Ученическия легион, формиран в Пловдив в състав от 1 086 души. “Несгодите по пътуването се надделяваха с ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители. Учениците от габровската гимназия първи се отзоваха ... и първи образуваха ученически легион...” - не пропуска да хроникира водачът Ст. Ватев. 
    При среща с командира на Източния корпус  подполковник Данаил Николаев той изразява висока похвала от “Върховното правителство” за “доброволно патриотическата постъпка и готовността” на габровските ученици “да му се отдадат в негово пълно разположение в делото му за осъществяването на Съединението”. Той им обявява, че четата е преименувана Доброволчески ученически легион, който ще съставлява 9-а дружина от I пехотен полк на княз Александър Батенберг. Обучението на доброволците продължава до 2 ноември, като то се води по съкратения курс всеки делничен ден. За легистите “военните упражнения и гимнастики” са като “игра, а не мъчение”. В строевата подготовка те проявяват усърдие и “се надваряха като спортисти”. Тренират се да разглобяват, чистят, намазват, сглобяват и да се пазят при боравенето с пушките “Кринка”. В свободното си време следят за “вървежа на делото за осъществяване на Съединението”.            
    С обявяването на войната и започването на военните действия командването е поето от капитан Михаил Тепавски, който им заявява: “Желая по-скоро да ви видя в полето на честта, а сега ви поздравявам с похода към фронта”. На 4 ноември Легионът потегля пеш за София, но с пристигането си е зачислен в резерва на Западния корпус, което създава недоволство между доброволците. “Дошли сме от Габрово до тука не да стоим в София – заявяват те, - а да отидем на фронта, иначе е безцелно нашето стоене тук.” След упоритото им настояване и голямо желание да тръгнат за фронта, на 14 ноември те са вече в Пирот, където получават и първата си бойна задача – да завземат “сръбската махала на града” и в нея да пренощуват на “квартири при всички мерки на охранение откъм неприятели”. От битката за овладяване на града до 24 ноември ученическият легион заема позиция на височината Келташ, южно от Пирот, където изпълнява стражева охрана. “Тук, разположени в землянки, срещу сръбската бойна линия, която отстоеше на около 4 - 500 метра от нашата, прекарахме най-тежко, защото времето беше много студено и  храна  не  можехме да получим по 3-4 дена”. 
    След завършването на войната всички ученици-доброволци са наградени със сребърен, а тия, които не вземат участие в боевете, но са в поход или в тила – с бронзов медал.